Во оние времиња. И во овие
Пишува: Марин Георгиев/Маргиналија (Спомен по дневници) 1995 пролетта, Велико Търново, Варуша, пред паметника на Емилиян Станев За няколко години отношенията ми с Надежда Станева минаха от едната крайност в другата: от приятелство – във вражда. За първото заслугата бе на доброволното ни преклонение пред словото, обвързало ни в неписан договор, и някъде най-накрая – и…
