| |

Новите другари на Георги Димитров

Пишува: Методиј Иванов

В днешното сутрешно предаване* по една от националните телевизии взеха участие четирима гости. Трима от тях се опитаха да обяснят от обективна гледна точка дефицитите на демократизацията и на споделянето на европейските ценности от страна на Северна Македония, по-конкретно от страна на властите там – чуйте ги добре. Четвъртият бе Красен Станчев – икономист, бивш програмен директор на институт „Отворено общество“. Първият въпрос към него, зададен от водещия, бе с икономическа насоченост, вероятно за да се оправдае по някакъв начин присъствието му в дискусия по тема, в която е лаик. Веднага обаче стана ясно, че не въпросите за търговските отношения са в неговото полезрение, а е дошъл със съвсем други подбуди. За да можем да разберем какви са те, нека изложим в същина неговите тези и да ги коментираме:

1. Причината за влошените отношения е българският, а не македонският президент; българските партии, а не македонските.
Искането за вписването на българите в Конституцията на РСМ не е на Радев или на българските партии, то е на целия ЕС. Ако Станчев имаше познания по темата щеше добре да знае, че тази идея е предложена още през 2010г. от български експерти по национална сигурност. Щеше да знае, че още от 2010г. проблемът с човешките права на македонските българи е поставен пред ЕС и оттогава неизменно фигурира в докладите на Европейския парламент. Щеше да знае и че още през 2012г. България постави червени линии пред безусловното приемане на БЮРМ в ЕС**. Тогава започнаха и атаките срещу нас както от Скопие, така и чрез петата им колона в София. Имаше обществени дебати, имаше и анкета, която ясно показа, че още тогава 2/3 от хората подкрепят тези червени линии. Именно заради тях се забави с години подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017г., който от своя страна бе включен в цялост в Преговорната рамка. Отделно от това, не българският президент е този, който съставя черни списъци за недопускане на европейски граждани в своята държава. Не българските партии са тези, които пречат за започването на преговорния процес – напротив, те гласуваха „ЗА“ т.нар. „Френско предложение“, и оттук нататък само македонските партии са тези, от които зависи старта на преговорите.

2. България издига такива изисквания за европейското членство на Македония и Албания (с акцентиране на втората държава, бел.а.), които не съществуват като критерии за членство.
Това просто не е вярно. Първо, ние не поставяме никакви специални изисквания към Албания. На провелото се на 22 юни 2021 г. заседание на Съвет „Общи въпроси“ България даде положителна оценка за напредъка на Република Албания и каза „да“ за приемане на преговорната ѝ рамка. Реално, България не блокира процеса и няма против той да започне с отправянето на покана към Албания. Второ, както отбеляза и Ковачев, спазването на правата на човека е основополагащ, а не някакъв специален критерий и е част от пакета Копенхагенски критерии, които са базисно условие за прием в съюза и покриването им е абсолютно задължително за всички страни-кандидатки. Добросъседството също е основен критерий. Трето, в „Хартата на основните права на европейския съюз“ е постановено, че „всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти, забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на раса, цвят на кожата, етнически произход, език, убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство и др.“ Изразеното преди дни становище на президента Пендаровски в защита на „черните списъци“ е директно потъпкване на тази Харта и това няма да остане без последствия от страна на Европейския съюз.

3. За да представи своята позиция като едва ли не общоприета, той изтъква, че тя била поддържана от други видни проводници на македонизма като Алек Попов*** (писател) и Александър Кьосев*** (филолог, роднина на комуниста Дино Кьосев, който като деец на Коминтерна е сред създателите на идеята за съществуване на отделни „македонски език и нация“).
Тази манипулация е прекалено плоска. Българското общество е напълно наясно със ситуацията и в огромното си мнозинство подкрепя официалната българска позиция по отношение на Северна Македония. Споменатите лица са членове и симпатизанти на т.нар. КСМ – Кръжок на софийските македонисти****, който от години работи в услуга на властите в Скопие срещу българските национални интереси, като представя и поддържа наследените от югославския тоталитарен режим трактовки на македонизма.

4. Българската реторика спрямо Македония няма никаква разлика с реториката на Путин спрямо Украйна.
В подкрепа на горното твърдение в социалните мрежи още миналата година се завъртя една анонимна картинка, представляваща таблица с две колони, в които са представени руските и българските искания и съответно отношението на руснаците към украинците и това на българите към македонците. От изложеното в нея нея обаче бе видно, че сравнението с руската позиция спрямо Украйна е напълно неуместно. Опорките, че ние отричаме съществуването на македонците, на тяхната държава, правото им да наричат езика и себе си както желаят отдавна са разобличени като напълно неверни манипулации. Разликите между историческото развитие на Украйна и РСМ, между днешното ниво на развитие на техните две нации, между двустранните им отношения със съседните им държави са колосални и ясно видими за всеки трезво мислещ човек, както впрочем и първоизточника за тази мнима съпоставка. Но най-същественото е, че за разлика от това на сатрапа Путин, нашето виждане за историята е аргументирано с хиляди документални извори и се подкрепя от цялата световна историография.

5. Искането за промени в Конституцията на Македония щяло да доведе до искане за реципрочност, защото Станчев „познавал всички югославски конституции“.
Първо, ние сме член на ЕС и няма защо да си променяме конституцията, ако държава-кандидат има някакви претенции. Второ, подобно на много други европейски държави, ние сме решили, че ще даваме само индивидуални права на гражданите си, а не колективни на етнически малцинства и никой не може да ни застави да променим избора си. Ако и РСМ беше направила същия избор, вместо да се дефинира като мултиетническа държава, ние нямаше да можем да изискваме специални права за българите там. Трето, у нас „ОМО“ не може да бъде регистрирано заради сепаратистки цели в устава си, което е напълно резонно – в България не се позволява сдружаване на етническа, расова или сепаратистка основа. Четвърто, официално РСМ многократно и писмено се е отказала от малцинствени и териториални претенции към нас, но въпреки това продължава със заигравки на тази тема с „ОМО“ и подобни квази-организации. Това обаче е провокация и нарушение на Договора за приятелство и добросъседство, което властите в Скопие правят напук на поетите ангажименти. България следва да обърне внимание на ЕС за този проблем и да бъде санкционирано това им поведение.

6. Решението на българският Конституционен съд за забрана на македонистката сепаратистка партия „Пирин“ е съмнително.
Това е директна атака към висша българска съдебна институция и може да обслужва само чужди интереси. Няма никакво съмнение в мотивите за това решение на съда – „ОМО“ не може да бъде регистрирано заради сепаратистки цели в устава си, което е напълно резонно – в България не се позволява сдружаване на етническа, расова или сепаратистка основа. Изразеното от Станчев внушение цели да породи съмнение в решението на българския съд, респ. българската държава, и да отвори вратата за евентуално ревизиране на това решение с цел допускане на така желаната от редица македонски политици реципрочност чрез признаване на „македонско малцинство“ у нас.

7. На логичната забележка на Колев, че т.нар. Френско предложение не е на България, а е общоевропейско и поставените условия са де факто от страна на целия ЕС, Станчев грубо прекъсна с вметката „вие правите там клубове, които дразнят македонците“.
С тази невъздържана реплика той целеше да оправдае изразената си позиция по набеждаване на България, като се опита да отклони вниманието от факта, че е разкрита неговата манипулация. Опитът му е трагикомичен, защото въпросът кой какви клубове открива и какво е емоционалното отношение на част от гражданите на РСМ към тях няма никаква връзка с факта, че условията от Преговорната рамка са от страна на целия ЕС.

8. На отправената забележка, че прекъсва и говори върху думите на другия гост, Станчев отвърна „да, ама вие сте трима, а аз един, така че…
С тази поредна манипулация той се опита да се изкара в позицията на жертва, което евентуално да оправдае нарушаването на правилата от негова страна. Това вероятно е заимствано от неговите македонистки ментори, които традиционно не почитат спазването на международните договори, поетите ангажименти, дадените обещания и като цяло целият набор от правила на общуване, когато това не съответства на техните интереси за запазване на статуквото и идеологемите, наследени от Титова Югославия.

9. Станчев е съгласен, че има проблем с правата на българите в РСМ (към които веднага обаче прикачи „албанци, турци, цигани и т.н.“, за да разсее вниманието конкретно към нашите сънародници, бел.а.), но правата ще бъдат по-добре защитени, когато Македония стане част от ЕС.
Това е една наивна утопия, защото без да бъде окуражено и подпомогнато желанието за извършването на дълбоки реформи в македонското общество, то няма как да успее еволюционно само да скъса с оковите на сърбокомунистическата идеология. За момента нямаме никакви гаранции, че в процеса на присъединяване ще можем да защитим правата на българите. От 7 години имаме договор, по който освен изпращането на една много забавена нота до ООН, абсолютно НИЩО не е направено. Нямаме никакъв повод да се надяваме, че евентуален старт на преговорите би променил нещо, напротив. Имаме и лошия пример за проявена подобна наивност от страна на Германия – преди приемането си в ЕС Чехия подписва меморандум, че ще изпълни немските искания за решаване на двустранните проблеми със Судетите. След като става членка обаче, Чехия удобно “забравя” за обещаното, до ден-днешен. Съответно, на Германия и се наложи да „изпие една студена вода“ по случая и да се примири с положението, въпреки че е най-голямата сила в ЕС. Така че, шансовете ни нещо в РСМ да се промени са само преди започването на преговорния процес, после ще е късно.

10. Трябва да се прави разлика между език на омразата и директно отричане на нация.
Пореден опит да се оправдае говорът на омраза срещу България, като се насади някакво чувство на вина и комплекси. Напълно несъстоятелно поради факта, че никой официален представител на българска институция не отрича наличието на македонска нация днес. Това е една от любимите опорки на македонистите, както ще видим и по-надолу.

11. В България има три отричания по отношение на Македония – няма такава държава, няма такъв език, няма такава култура и няма такава история.
Станчев казва три отричания, а изрежда четири – явно не си е преговорил добре опорките преди предаването. Разбира се, това няма да ни попречи да разобличим всяка от тях.
Първо, държавата сме я признали още през 1992г., и то първи от целия свят.
Второ, в международните отношения няма категория „признаване на езици“. Нашите две държави са договорили формула, чрез която да се адресират езиците на всяка от тях – „официалните езици, според конституциите на всяка от страните“, която присъства в Декларацията от 1999г. и е препотвърдена в Договора от 2017г. Въпреки този факт, РСМ продължава да настоява за изричното признаване от наша страна на техния език като отделен от българския. Това надхвърля техническата страна на проблема, защото зад подобно искане се крият иредентистки претенции и директни посегателства към българското културно-историческо наследство не само в рамките на България, но и на територията на цялото българско етническо землище на Балканите. Това ясно и недвусмислено е залегнало в издадената през 2019г. от МАНУ (македонската академия на науките и изкуствата) “Харта за македонския език”, в която се твърди, че книжовният им език по произход и генеалогия се определя като самостоятелен „македонски“ език, който има многовековен времеви и териториален континуитет – започващ със създаването на кирилицата и глаголицата и простиращ се над цялата историко-географска област Македония. В издадената също през 2019г. своя брошура колективът от лингвисти и историци от БАН аргументирано изразява своето научно становище: “Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и поради това може да бъде обозначен като северномакедонски български.” Това е българското становище по темата, като то няма обвързващ характер и никой в България не задължава гражданите на РСМ да обозначават така езика си – те са свободни да го наричат, както желаят.
Трето, никой в България не отрича македонската култура, създавана в днешна РСМ. Българското културно наследство в историко-географския регион Македония обаче принадлежи на България, което е подкрепено от историческите свидетелства.
Четвърто, няма самостоятелна „македонска история“ преди обособяването на политическа единица Македония в рамките на СФРЮ през 1945г., има само „обща история“ с България. Това е залегнало в Договора от 2017г., който е подписан и ратифициран от Скопие. Същевременно България не отрича, че днешната държава Северна Македония пише своя собствена, самостоятелно история от 1992г. насам. Проблемът се крие в това, че македонската историография изопачава историческите данни, което бе потвърдено официално и от проф. Драги Георгиев, председател на Съвместната комисия и от Зоран Заев, бивш премиер на РСМ. И двамата в свои телевизионни интервюта признават, че десетилетия наред югославската историография е извършвала фалшификации на изворните документи – където е пишело „българин“, са го поправяли на „македонец“. Днешната власт в РСМ продължава да подменя историческите факти и да приписва чужда културна и етническа идентичност на хиляди лица, произведения, артефакти и случки от миналото, което не може да бъде толерирано, защото е посегателство спрямо истината, паметта на нашите предци и българското културно-историческо наследство.

12. Езикът на омразата е реакция на това, което става в България. Когато вкарате историята в критериите за членство в ЕС, вие отваряте омразата, и това е реакция, която ние наблюдаваме и от президента Пендаровски, и от премиера и т.н.
Нагнетяване на напрежението от страна на наши политици през годините имаше единствено от страна на партия “ВМРО”. Всички останали през последните десетина години говорят с нормален, цивилизован тон. Имаше и много усмивки и прегръдки за пред камерите с македонските управници. Днес политиците ни също са изключително добронамерени и проактивни, като само някои представители на партия „ИТН“ и „Възраждане“ за съжаление преминават границите на добрия тон. За ширене на език на омраза към македонците в България не може да става дума, особено на фона на институционализираната омраза към всичко българско от другата страна на границата. За да не сме голословни, ще представим за пример някои факти: в България не сме горили многократно македонското знаме; български държавни служители не са наричали македонски министър “кучка”, не са изявявали по телевизията желание да покажат среден пръст на РСМ, не са апелирали всички македонци да се репатрират; български журналисти не са рушили с чук македонски военен паметник; българи не са осквернявали многократно македонски надгробни плочи и паметници; по българските медии не наричаме съседите ни “татари”, “фашисти”, “цигани” или с други обидни квалификации; в българските учебници не пише, че македонците са някакво диво варварско племе, което само гледа да ни нападне и ограби; при преброяванията у нас никой не ходи да тормози тези, които се чувстват македонци; българските власти никога не са спирали на границата македонски книги; в България не уволняват за изразени симпатии към Македония; в България не са отчитани само за 3 месеца над 10 000 публикации с език на омразата спрямо Македония; в България не правят публични списъци с изявени македонци, съпроводени с призиви за саморазправа; в България не пише по стените “македонци, умрете”; в България не са палени македонски клубове, не са пребивани етнически македонци; в България не е отказван достъп на македонски политици и граждани поради черни списъци и т.н.
Тази омраза е насаждана с десетилетия с цялата репресивна мощ на тоталитарна Югославия, а не е породена от говоренето на българските политици. Тя е и базата на днешната македонска идентичност. И докато продължава да бъде подхранвана и лансирана, няма как да бъде приета като нещо нормално в ЕС.

13. Когато отречеш, че няма история на Македония преди 1944г., тогава казваш, че няма някаква история изобщо.
Въпросът е коментиран по-горе. Има история преди 1944г., но тя е обща с България, т.е. българска. Такива са фактите, независимо дали на македонистите им харесва, или се обиждат от това.

14. Когато направите комисията за история основен критерий за разбирателство, ще получите това, което се получава в момента (т.е. омраза, бел.а.)
Фактите са, че омразата там е официална доктрина още от 1945г. Тя присъства не само в медиите, табелите и учебниците, но и в публичните изяви на политиците, като се наблюдава с различна интензивност през цялата комунистическа и посткомунистическа история на РСМ. Актуалното засилване на говора на омразата е подкрепяно от дълбоката държава (по думите на бившия премиер Георгиевски) и цели да тероризира гражданите на РСМ с българско самосъзнание, за да предотврати свободното им самоопределяне като българи и участието им като такива в обществения и живот, а също и на провежданото преброяване на населението. Друга дългогодишна цел на говора на омраза е допълнителното раздалечаване, вместо сближаване на нашите две общества.
Омразата не е реакция срещу политиката на България, а е основна функция на македонизма. Това е държавотворната идеология в съседната нам държава, на база на която тя гради своята идентичност. Целта на македонизма е изкуственото, политическо създаване и поддържане на една нова нация, посредством отричането на националната история, език и култура на местното население. Проблемът е, че по своя замисъл тази доктрина е с ясно изразена анти-българска насоченост и е приложена за денационализирането на македонските българи след 1944г. от страна на сърбокомунистическата власт в Титова Югославия. Македонизмът е установен като единствено възможна официална историческа и обществена конструкция на съвременната македонска национална идентичност, наложена с цената на кървави репресии над инакомислещите, системен тормоз и преследване от страна на тайните служби на комунистическата тоталитарна власт над хората с изявено българско самосъзнание, фалшифициране и манипулиране на историята, насилствена прекодификация на литературния български език и системни директни посегателства към българското културно-историческо наследство. Наложен със сила в периода 1945-1990г., македонизмът бива продължен и доутвърждаван и в новосъздадената независима македонска държава – до ден днешен.

15. Има разлика между език на омразата и това, което се говори. Език на омразата е да кажа, че вие сте говедо (към водещия, бел.а.)
Пореден опит за евтина манипулация. Използваният пример е вид елементарна обида, а не говор на омраза, базиран на етническа принадлежност, какъвто се практикува в Северна Македония спрямо българите.

16. Едно от нещата, които се отричат, е окупирането на Македония от Царство България… и съдействието на българските власти за холокоста.
Царство България не е било окупатор, окупатор са Германия и Италия. България е администратор на част от тези земи. Това бе публично признато дори от бившият македонски премиер Заев. Единствено в рамките на военните термини можем да кажем, че е имало български „окупационен корпус“, който според военно-времевите закони е извършил „окупация“ на тази територия, но в нормалния политически дискурс това не е окупация, а администрация. Всеки трезвомислещ човек може лесно да намери в интернет клипове и снимки от топлото посрещане на българските войски в Македония, както и данни за процента на назначените местни хора в администрацията, които според титовистите са се “самоокупирали”.

17. На забележката на Ковачев, че Вермахта е този, които де факто окупира Югославия, Станчев задава въпроса „кой изпраща евреите“.
Това е друга любима опорка на македонистите, върху която те сътвориха държавно спонсорирания филм „Трето полувреме“ и музея на Холокоста в Скопие (и двата пълни с лъжи и фалшификации), и предприеха редица атаки за дискредитиране на България в международен план. Истината за спасяването на българските евреи от Царство България, както и за ролята на българските власти за депортацията на евреите от Вардарска и Егейска Македония са добре проучени и известни. Отговорност за този печален акт носи Германия, която е сюзерен на тези територии и срещу волята и мощта на която, за огромно съжаление, българските власти не са успели да се противопоставят (с няколко единични изключения на успешно спасени евреи). Ако не беше свършило предаването, вероятно Станчев, който така и не успя да представи никакви аргументи за своите тези, щеше да продължи с набора от подобни македонистки манипулации и whatabout-изми като „младенците от Ваташа“ и прочие.

Както видяхме, лицето Красен Станчев на практика повтори в студиото актуалните опорки на македонистите от Скопие. Очевидно бе изпратен от някого с тази именно цел – да изложи мнението на враговете на България по една от националните ни медии, за да се опита да разколебае българското общество, като му вмени чувство на вина по отношение на съседната държава, да посее семената на съмнението, че всъщност тези, които неистово ни мразят, имат право за това и ние трябва послушно да променим своята позиция в ущърб на нашите национални интереси. Затова е резонно да се запитаме – що за човек е този, който застава срещу собствения си народ? Който се съгласява с всички онези, които ни мразят и репресират, и повтаря техните инсинуации и лъжи? Който игнорира съдбата и страданията на македонските българи, докато милее за чувствата и желанията на техните потисници? Отговор вярвам всеки ще намери за себе си, а тук ще поместим този на Петър Колев, изречен на финала на предаването:

„Днес има хора, които са подготвени да помогнат както навремето Георги Димитров за създаването на македонската нация – това е жалката реалност в България, и съм изключително изненадан, че най-европейците и най-демократите в България защитават руско-сръбските геополитически проекти на Балканите.“

*Линк към предаването тук – https://www.youtube.com/watch?v=e5KNeC7Ioko

**Любопитна подробност е, че тогава позициите на македонизма срещу поставянето на червени линии от страна на България бранеше Димитър Бечев, директор на неправителствената организация „ЕСВП“, която по чиста случайност е проект на „Отворено общество“. Споменатият от Станчев в дискусията Иван Кръстев също е бил неин директор, а с мрежата от подобни псевдолиберални нпо-та около „Отворено общество“ са свързани по един или друг начин и доста други членове и поддръжници на Кръжока на софийските македонисти.

***Статия за Алек Попов – „Eзик кости няма, но кости троши“ https://sbornikstrumski.com/e%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8/

*** Статия за Александър Кьосев – „Докога български преподаватели ще защитават македонистки тези“ https://fakti.bg/mnenia/716770-dokoga-balgarski-prepodavateli-shte-propagandirat-makedonistki-tezi

****КСМ – Съставен е от скромен кръг лица. Някои от тях са на директна издръжка от структури в Скопие, други покрай изявите си намериха топъл прием в чуждестранни университети, трети позаглъхнаха медийно. На тяхно място обаче се включиха някои нови гласове – стари лисици от зората на „демокрацията“, писатели и журналисти, които никога преди това не са се занимавали с „македонския въпрос“, либерални икономисти с уж десни и анти-русофилски разбирания, както и разни обикновени шарлатани. Преди година те учредиха и формално българо-македонско НПО, чрез което да прокарват тезите и исканията на официално Скопие и да оказват натиск върху българските институции. Характерното за тях е, че никога не критикуват актуалната власт в Северна Македония, нито предявяват някакви претенции към македонската политика, искания и говор на омраза, но това е в рамките на техните морални дефицити и професионални ангажименти. За сметка на това, поддръжниците на политиката на предишния македонски премиер Заев, на сегашния Ковачевски и на президента Пендаровски с комсомолско дръзновение измислят нови и нови опорки, с които се опитват да разколебават официалната българска позиция.
Статия за КСМ – „Ще приемем ли новите опорки на македонистите?“ https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-balgarski-argumenti-sreshtu-novite-oporki-na-makedonistite
„Моралните дефицити на македонизма“ https://faktor.bg/bg/articles/moralnite-defitsiti-na-makedonizma

Слични Објави