(Видео) Домот што уште го чека Јаворов

Извор: БГНЕС

В центъра на Чирпан, зад дуварите на стара възрожденска къща, времето е спряло. Това не е просто музей, а ням свидетел на раждането на един гений и на предчувствието за една трагедия. Тук, сред вещите на рода Крачолови, председателят на фондация „Яворов“ Тодор Иванов разказва пред БГНЕС историята на Пейо – от първия му дъх до фаталния изстрел в София.

Историята започва в полунощ на 1 януари 1878 година. В кухнята на скромния дом се ражда Пейо Тотев Крачолов. Появата му на бял свят съвпада с драматични исторически събития – Руско-турската освободителна война.

Семейните предания разказват, че новороденото било толкова слабо, че баба му, хаджийката, почти го отписала от живота. Но съдбата имала друг план. 

„Три дена след неговото раждане… идват казаци с генерал Павел Кърцов. Те освобождават Чирпан от турците… Камбаните на нашите пет църкви забили тържествено цяла седмица. И ритъмът на тоя камбанен звън събужда сърцето на това дете“, разказа Тодор Иванов.

Яворов израства в семейство на контрасти. Майка му, Гана, е известна с красотата и нежността си, докато бащата – Тотю Крачолов, е строг, патриархален човек.

„Пею Тотев Хаджи Иванов Крачолов… е дете на любовта и може би тази любов го е запазила за нашата и за световната история и култура“, каза председателят на фондация „Яворов“.

Един от най-любопитните факти за Яворов е неговото образование. Въпреки че е един от най-интелигентните мъже на своето време, поетът няма завършено средно образование. Причината се крие в бащиния авторитаризъм. След 9-ти клас по съвременните стандарти, бащата спира сина си от гимназията в Пловдив.

„Точо Крачолов казал: „Край! До тука учението!“… И затуй… геният на нашата и на световната поезия Яворов, няма даже и средно образование“, добави Тодор Иванов.

Въпреки липсата на диплома и факта, че в дома му първоначално не е имало книги, младият Пейо се самообразова яростно. Работейки като телеграфист, той харчи заплатата си за литература, създавайки своя библиотека от над 600 тома.

Преди да се превърне в големия поет на България, Яворов работи като телеграфист на различни гари. През 1895 г., едва 17-годишен, той е на гара Скобелево. Там става пряк свидетел на човешката мъка – среща арменски бежанци, спасили се от кланетата в Османската империя.

Тази среща оставя дълбок отпечатък в душата му и ражда елегията „Арменци“.

„Там Пею Крачолов замисля своите гениални „Арменци“… И заради това гениално стихотворение, знаете, арменците боготворят Яворов“, каза Тодор Иванов.

Най-драматичната част от разказа в музея е свързана с фаталната любов между Яворов и Лора Каравелова. Една стая в къщата – „гостната“, е подредена специално през лятото на 1913 г., очаквайки младоженците. Те обаче никога не стигат до Чирпан заедно.

„Не са дошли, защото Лора в средата на юни 13-та при един спонтанен аборт е загубила сина, който чакат с Яворов… Но тази стая вероятно още ги чака“. 

Историята пази и един разтърсващ спомен на брата на поета – Атанас Крачолов. През есента на 1912 г., старият Точо Крачолов, научавайки, че синът му иска да се ожени за Лора, решава да тръгне за София, за да го спре на всяка цена. Бащата имал страшно предчувствие.

Семейството обаче го спира със сила – заключват го и скриват дрехите му, за да не хване влака.

„Той до смъртта си… е упреквал своите деца, че са му попречили. Той е смятал, че ако отиде, ще спре Пею и няма да стане това, което е станало“, заяви Тодор Иванов.

Краят е известен – нощта на 30 ноември 1913 г., изстрелът на Лора и последвалата трагедия на ослепения и оклеветен поет. Но в Чирпан, в тишината на стария дом, историята не е за смъртта, а за онова несбъднато завръщане, което къщата все още очаква.