Иван Михајлов: „Зошто се бори и ќе се бори Македонија“
Извор: Библиотека Струмски
Само ония борчески обществени идеи, които сѫ влѣзнали въ главитѣ на хората подъ натиска на живота, могатъ да докаратъ промѣни въ сѫществующия порядъкъ. Трудно е народни маси да се пристрастятъ къмъ прѣслѣдване на цѣли, сами по себе си много висши, но лишени отъ връзка съ нуждитѣ на дѣйствителностьта Затова пъкъ голѣмитѣ нужди съ нищо не може да се притѫпятъ.
Нѣкои македонци, които отъ опитъ трѣбваше да знаятъ това, слѣдъ 1918 г. не можаха да се ориентиратъ; подъ влияние на собственото си настроение забравяха сѣкашъ, че се отваряше наново една рана, позагаснала за кратко врѣме. Наистина психологическиятъ и политически моментъ тогава прѣчупваше надеждитѣ за успѣшно разрѣшаване на нашия въпросъ и иронизирваше донѣйдѣ каквото и да е наше шумолене съ лозунги и молби; но това не значеше, че живота на народа ни вече не ще върви напрѣдъ, като си пробива пѫть изъ канари и пропасти, съ които бѣ навикналъ; това не значеше, че нѣма да настѫпи раздвижване на македонщината и нѣма да се сѫздаде интересъ къмъ нашето отечество въ свѣта.
Не мина много врѣме и се видѣ, че въ македонското плѣме е имало нѣщо по-дълбоко отколкото врѣменнитѣ настроения и че новитѣ условия на живота му водятъ най-малко къмъ примирение. Македбнскиятъ духъ се пробужда и тласка; има шансъ да се наложи на надлежнитѣ фактори, както и нѣкога при щастливитѣ пропуснати години.
Цѣло македонско поколение израстна въ славнитѣ борби за автономията. Тя е днесъ пакъ политическо искане на всички македонци, които по чуждитѣ страни могатъ свободно и искренно да се изкажатъ. По-важно е, обаче, че тя се желае настойчиво отъ самото население вѫтрѣ — въ Македония. И може ли да бѫде другояче?
Прѣди всичко огромното мнозинство македонци никога не сѫ помисляли да създаватъ и крѣпатъ сегашнитѣ държави, особенно Сърбия и Гърция, които като хищници сѫ грабнали части отъ страната. Държавата тамъ нѣма право да прѣдставлява македонеца като свободенъ човѣкъ, защото той формално и фактачески е нейнъ плѣнникъ, робъ. Въ него не сѫществува съзнание за необходимостьта и законностьта на стѣгащитѣ го политически режими и слѣдователно, държавата въ неговитѣ очи не е изразитель на колективната народна воля, а нейнъ нарушитель и палачъ. Дългътъ, който македонцитѣ иматъ къмъ себе си и къмъ своето отечество е одушванъ отъ задачитѣ, които сѫ си поставили пришелцитѣ сърби и гърци. Поради това именно всѣка частна или обществена македонска инициатива, вмѣсто да получи насърдчението на държавата, бива отсичана съ сѣкира, ако не и измъквана откоренъ.
Турското господство не бѣше толкова опасно; то по-скоро забавяше прогреса, задържаше общественото развитие. Нацията, обаче, имаше едно мълкомъ признавано право на покой, съ всички скрити въ нея сили; който шаваше, той само биваше гоненъ. Сега, както споменахме, не се касае до суспендирани права на гражданина и колективитета, а до душата на човѣка и сѫщностьта на обществото. Искатъ издъно и по всички посоки да промѣнятъ завареното общество. И затуй излишно е да се изброяватъ отдѣлнитѣ системи на гнетъ физически, политико-икономически, духовенъ, културенъ. Прѣди да има какъвто и да е възгледъ за свѣта, на македонеца искатъ да внушатъ сръбски и гръцки възгледъ; всѣкакви други цѣнности нѣматъ значение прѣдъ тоя стремежъ на нашитѣ врагове, макаръ понѣкога да става дума и за цѣнности и явления не македонски, а общо свѣтски. Не бива, споредъ тѣхъ, македонския сепаратизъмъ да се прояви никѫдѣ. Поучително би било да се знае дали за изкарването на сръбската комунистическа партия извънъ законитѣ не допринесе повече, отколкото атентата противъ краля, обстоятелството, че македонцитѣ масово се заловиха за комунизма като за форма, чрѣзъ която манифестираха своето различие отъ завоевателя.
Ето защо македонцитѣ сѫ убѣдени, че на вражеското желание да прѣсъздава духовния имъ образъ, тѣ трѣбва да противопоставятъ своето чиличено съзнание. Ето защо, когато сърби и гърци се стрѣмятъ да заличатъ Македония, заедно съ името ѝ като исторически фактъ, а народа ѝ да изкаратъ неспособенъ за свободенъ животъ: Македония издига въ култъ своята обособеность. Нападнати по всички линии на своето битие, срѣщу чуждата обезличаваща политическа система, македонцитѣ издигатъ собствената си система — свободна и самоуправляваща се Македония!…
